Указания за ползване на

харвардската система за рефериране

 

Харвардската система за цитиране е една от широко прилаганите системи за цитиране с използване на кръгли скоби. С времето някои детайли са променяни и за списанието „Индустриален мениджмънт” се предлага актуализиран вариант на системата, направен от Университетската библиотека на Anglia Ruskin University през 2010 г.

1. Необходима информация за рефериране на:

a. Книги:

  • Имената на автора/авторите
  • Годината на публикуване
  • Заглавието на книгата
  • Поредността на изданието, ако не е първо
  • Място на издаване
  • Името на издателството.

б. Списания:

  • Имената на автора/авторите
  • Годината на публикуване
  • Заглавие на статията
  • Заглавие на списанието
  • Номера на страницата/страниците на статията от списането
  • Друга информация относно списанието, напр. бр. и др.

в. Електронни източници:

  • Дата на достъпа до източника
  • Електронен адрес или -майл
  • Вид на електронния източник: е-майл, дискусионен форум, WWW страница и др.)

Информацията за цитирания източник в текста и списъкът с използваната литература се представят на латиница, в който се дава информация за езика на публикацията, както е показано в примерите по-долу.

2. Видове цитиране в текста:

а/ Пряко цитиране, което става по няколко начина:

1/Пряко цитиране на името на автора в текста:

  • При позоваване се пише в края на изречението фамилията на автора и в скоби годината на публикацията;
    Пример: Редно е, цитирането да става по общоприетите в световната практика правила. Това мнение е подкрепено от Penkova (2007).
  • При буквално цитиране с кавички в текста освен годината след запетая се посочва и съответната страница/страници;
    Пример: Penkova (2007, р. 5) посочва, че „се приемат определени елементи за задължителни при цитирането”.

2/ Пряко цитиране на повече автори и публикации:

  • Пишат се последователно всички автори с годините на съответните публикации (хронологично, започвайки от най-ранната публикация);

Пример: Ivanov (1996) и Petrov (1998) изтъкват, че „…”.

3/ Цитиране на 2 или 3 автори на една публикация:

  • Пишат се последователно фамилиите на авторите, годината на публикацията и след запетая – съответно страницата/страниците;
    Пример: McCarthy and Hatcher (1996, pp. 69-70) insist that with presentations „structure must be clear and precise”; или

Some thoughts are best left unsaid” when emotional issues cloud negotiation (Fisher, Ury and Patton, 1991, p. 37).

4/ Цитиране на повече от 3 автори на една публикация:

Пише се фамилията на първия автор и след това „et al.”
Пример: Morris et al. (2000, p. 47) state that „the debate of these particular issues should be left to representative committees”; или
„За цитиране на електронни източници „няма приет международен стандарт” (Petrova et al., 2002, р. 5).

5/ Цитиране на повече публикации от 1 автор в дадена година;

  • След посочване на годината с малки букви (a, b, c…) се означава съответната публикация;
    Пример: Според Angelova (2008b)…

6/ Цитиране на ведомствена публикация:

  • Цитира се аналогично като вместо автор/автори се изписва наименованието на ведомството;

7/ Цитиране от анонимен автор:

  • Вместо фамилията на автора се пише в курсив заглавието на публикацията (енциклопедия, ведомствен документ и др.), откъдето е цитатът със сътветната година и страница;
    Пример: The flora and fauna of Britain ‘has been transported to almost every corner of the globe since colonial times’ (Plants and Animals of Britain, 1942, p. 8).

б/ Перифразиране – при него често се изразяват със свои думи виждания, идеи и др. на повече автори, работили в съответната област. Тогава те се цитират на подходящо място или в края на изречението със съответните фамилии, година и евентуално - страница, като се отделят с точка и запетая.

Пример: Признаци, по които се класифицира организационната култура са общителност и солидарност на хората, ориентация към вътрешни проблеми или външна среда, стремеж към стабилност или гъвкавост, тип организационна структура и др. (Anthony, Perrewe and Kacmar, 1999; Cole, 2002; Sotirova, 2003).

Електронните източници се цитират в текста по същия начин както печатните издания, с изключение на страниците. След фамилията на автора e датата на публикуване (ако има такава). Ако не е посочен автор, се дава заглавието на публикацията, както при цитиране на анонимен източник.

Пример: Updated Guide to the Harvard System of Referencing written by Library staff at Anglia Ruskin University ”is frequently cited as a valuable source on the Internet (Harvard System of Referencing Guide, 2010).

3. Съставяне на списък с използвана литература

В него се включват само източници, от които е цитирано или перифразирано. Подреждането на публикациите започва в началото на реда и е по азбучен ред според фамилията на автора. При анонимен автор на първо място е заглавието на публикацията, което се взема предвид при подреждането.

В списъка се подреждат и номерират по този ред всички източници независимо от вида им /книга, списание, електронен носител. Последователността на подреждане на информацията в общия случай е следната:

  • фамилия и инициали на автора/авторите, следвани от запетая,
  • година на публикуване, следвана от точка,
  • заглавие на публикацията, написано в курсив и следвано от точка,
  • евентуално поредност на изданието, ако не е първо, следвана от точка,
  • място на издаване с двоеточие накрая,
  • издателство, следвано от точка.

 Примери за за по-често срещаните случаи при публикации:

1/ книга:

  • с един автор
    Adair, J., 1988.
    Effective time management: How to save time and spend it wisely. London: Pan Books.
  • с двама или трима автори
    McCarthy, P. and Hatcher, C., 1996.
    Speaking persuasively: Making the most of your presentations. Sydney: Allen and Unwin.
  • с повече от трима автори
    Roeder, K. et al., 1967.
    Nerve cells and insect behavior: A manual. Cambridge, MA: Harvard University Press.
  • второ или поредно издание
    Barnes, R., 1995.
    Successful study for degrees. 2nd edition. London: Routledge.
  • един автор с повече публикации в една година
    Angelova, Y., 2008a.
    Opredelyane na tsenata na elektricheskata energiya. Sofia: KING. (In Bulgarian).

Angelova, Y., 2008b. Problemi na liberalizatsiyatana elektroenergiyniya pazar v Balgariya. Pazardzhik: Belloprint. (In Bulgarian).

  • с анонимен или неизвестен автор
    Balgarska dzhobna entsiklopediya, 2009. Sofia: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov”. (In Bulgarian).

The University Encyclopedia, 1985. London: Roydon.

2/ списание – разликата спрямо правилата при книга е, че с курсив се изписва наименованието на списанието, броят и съответните страници на цитираната публикация.
Пример: Prodanova, R.I., 2004. Edno prilozhenie na prognoznite metodi v sferata na uslugite. Industrialen menidzhmant, 1, pр. 46-50. (In Bulgarian).

Boughton, J.M., 2002. The Bretton Woods proposal: an indepth look. Political Science Quarterly, 42(6), pp.564-578.

3/ доклад от конференция – по подобен на горния начин.
Пример: Mladkova L., 2010. Knowledge market. Proceedings of the VIII International Scientific Conference “Management and Engineering’10”. June 17–19, 2010, Sozopol, Bulgaria, pp. 30-36.

Brown, J., 2005. Evaluating surveys of transparent governance. In: UNDESA (United Nations Department of Economic and Social Affairs), 6th Global forum on reinventing government: towards participatory and transparent governance. Seoul, Republic of Korea 24-27 May 2005. New York: United Nations.

     4/ ведомствена публикация – включва наименование на публикацията, година, евентуално глава или член от документа, място на издаване и издател.
Пример: Natsionalna klasifikatsiya na profesiite i dlazhnostite 2011, 2011. Sofia: IK „Trud I pravo”. (In Bulgarian).
Zakon za izmenenie i dopalnenie na Kodeksa na truda, 2011. DV br. 18. Sofia: Narodno sabranie. (In Bulgarian).
Higher Education Act 2004. (c.8), London: HMSO.

5/ електронен източник – включва: автор или източник, година. Заглавие на документа или уеб-страницата. По възможност дата. Уеб адрес, на който може да се намери източникът. Дата на достъпа до източника.
Пример: NHS Evidence, 2003. National Library of Guidelines. [online] Available at: <http://www.library.nhs.uk/guidelinesFinder> [Accessed 10 October 2009].
University Library, 2010. Harvard System of Referencing Guide. Updated 15 September 2010. Available at: <http://libweb.anglia.ac.uk/referencing/harvard.htm>
MTSP, 2005. Natsionalna klasifikatsiya na profesiite i dlazhnostite. Available at: <http://www.mtsp.government.bg/class/store/listclass.asp> (In Bulgarian).

 

Copyright © 2019 Industrial management. All Right Reserved.
Powered By Joomla Perfect